Празникът, наричан още Връбница, е един от прекрасните пролетни празници, отбелязван в неделята след Лазаровден, седмица преди Великден. Този ден е посветен на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Християните посрещат този празник, държейки в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клoнки, с които беше посрещнат Христос. Този обичай се извършва по време на всенощното бдение в събота вечер и след богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и защита от болести и зло.
Вярва се, че осветената върба притежава предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цялата година пред домашната икона. Сутринта над портите на всяка къща се закачат венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие.
Лазарувалите, предишния ден, моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и хляб, предварително приготвен като обреден (кукла). Те изпълняват обичая "кумичене", като венците и парчетата от хляба се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своя дом.
Въпреки строгия великденски пост, на този ден се разрешава консумирането на риба. След тази неделя започва Страстната седмица, посветена на страданията, кръстната смърт и погребението на Исус Христос.